*Тази статия е продължение по темата за първите преживявания.
Положителното преживяване от първият път могат да ни повлияят и вдъхновяват за цял живот, но и негативият ни опит може да ни „смачка“, ако не можехме да го обработим. Когато отрицателният първи опит се превърне в повратна точка в нашия живот, върху който трябва да останем фокусирани ние се питаме: наистина ли това определя кой съм аз и моя характер? Има ли други хора със същите обстоятелства, които не реагират по такъв начин?
По-късно, когато имаме подобни преживявания постепенно осъзнаваме, че обстоятелствата могат да имат мощен ефект върху поведението ни – например може да развием нагласа, че ние не сме „виновни“ за определени неща. Но когато нещо ни се случи за първи път все още ни липсват сравнения, така да се каже без контекст, тенденцията е да свържем всичко случващо се с нас самите. Класически пример е дете са се обвинява за развода на родителите, макар то да не е в основата на това.
Пример с първата лъжа
Като друг пример – ето какъв избор има 5-годишно момче, което за първи път лъже: Ще се измъкне ли от лъжата или ще бъде хванат, засрамен, наказан? Първата лъжа е едно своевременно преминаване на граници. Детето тества способностите си, понеже дотогава не е знаело дали и как да ги използва и може умишлено да започне да мами и лъже, след като се убеди че може. Тази първа лъжа често определя дали продължаваме да лъжем или решаваме да излъжем веднъж или дори систематично в определени ситуации. Във всеки случай, нашият компас за лъжите ще е решително повлиян от първия опит.
За някои хора първото нещо, което трябва да направят, е да излъжат и това е свързано с тръпката. Те изпитват вълнение и се те самите се чувстват вълнуващи и това ги улеснява скоро да преминат отново границата. Който следва правилото „Не трябва да се лъже! “, след като „успешно“ намира уверения в подкрепа на това и решава да спре. Принципът „Сега няма значение!“ за съжаление не се отнася само за по-лесни гранични преходи, но и за по-тежки, за кражба, измама и т.н. А също и за убийства – например за войници. За тях първият път може да е обезпокоително събитие, което задейства дълбоки размисли за вина и смърт и морал. Но втория и третия път вече не е толкова пълен със скрупули. Вече не е голяма работа!
Първият път не е задължително да ни оформи
Следователно това се прилага за всички гранични събития, от големите до най-малките: Първият път (все още) не определя характера ни. Можем да действаме по различен начин, първото преживяване се оформя не за цял живот, не е задължително да се повтаря. Успешните преживявания също: например първата победа в спорта, голямата обществена похвала в края на учебна година. Когато наистина сме успешни за първи път и този успех също се отбелязва, признава и възнаграждава има траен ефект върху младата психика. Разбираме, че ако го направим поне веднъж, можем да сме на върха и да си позволим да го повторим. Подобни преживявания не само укрепват нашето самочувствие, те често определят и характера ни: Вкарах решаващия гол! Аз им го показах на всички!
Ако не се справим с първото голямо поражение във важна задача, вкусваме горчивината на загубата за първи път: Какви са тези преживявания с нашето чувство за себе си зависи от това как ги класифицираме и преодоляваме. Биографиите на много успешни спортисти, художници или учени са пълни с ранни успехи, но и с много горчиви неуспехи и поражения. Който вкуси горчивината от провала, същевременно получава и шансът за първо преживяване на голям успех. И когато този успех най-сетне дойде, има по-скадък вкус, именно защото има история и на предишен неуспех.
С любов,
Алекс
Намерете ме в социалните мрежи:
Facebook: https://www.facebook.com/Personal.Coach.Vasileva
Youtube: https://www.youtube.com/user/alexwasilewa
Instagram: https://www.instagram.com/lifecoach.alex/
