Какво е резилиентност и как може да я развием у себе си?

Психическата резилиентност представлява умението за издръжливост при високи нива на стрес или рязка промяна в житейските обстоятелства. Буквално това е умение за отскок назад (лат. resilire – отскавам назад) при трудна ситуация. Ако човек притежава резилиентност, то той е устойчив на кризите, които неминуемо предстоят в някакъв момент от живота. Тук става дума не толкова за избягването на стрес или загуба, а по-скоро за гъвкавостта и адаптивността, когато те настъпят.

Такива промени може да са свързани със собственото семейство, например при раждане на ново дете, раздяла или загуба на родител. На работното място може да са настъпили непредвидими промени като смяна на ръководство или забавяне на заплатите. В социалната сфера пък може да е настъпило отчуждаване от близък приятел или преместване на ново място. Всички тези събития са свързани с определени нива на стрес, но не всеки ще ги изпита еднакво. По всяка вероятност хората притежаващи по-висока резилиентност ще преминат по-успешно през трудните периоди. Нека да видим как точно работи тя.

Как работи резилиентността?

За да опиша по-добре как работи психологическата резилиентност, ще дам пример с получаването на неочаквана диагноза. Първоначалната реакция на човек разбира се може да включва страх, гняв, отричане или емоционални сътресения. Ето как може да постъпи човек с по-развита резилиентност:

Приемане: Хората с по-висока психологическа устойчивост умеят да приемат, че случилото се е реално, не подлежи на промяна и вместо да отричат и бягат от реалността, ще я приемат такава каквато е.

Решаване на проблеми: След като е приел фактите, резилиентния човек ще потърси начини за справяне, които са приложими в ситуацията. В случая с диагнозата например ще потърси второ мнение от специалист, ще отиде на изследвания, ще започне лечение и т.н.

Оптимизъм: Макар да е трудно, хората с повече резилиентност умеят да гледат на живота от по-оптимистичната среда. В трудни моменти, те не губят надежда, а остават с положителна настройка и с вярата, че всичко ще бъде наред и че имат уменията да преодолеят кризата.

Търсене на подкрепа: Това, че човек е развил у себе си резилиентност, не значи, че от тук нататък трябва абсолютно сам да се справя с тежките ситуации. Напротив, психологически устойчивия човек умее да търси (и на свой ред да предлага) подкрепа при нужда. Идеята, че може да се справи сам отстъпва място на идеята, че „две глави мислят по-добре от една“. Именно затова резилиентният човек знае, че е добре да потърси подкрепа и не се страхува да го направи.

resilience, резилиентност, психологическа устойчивост

Как да развия своята резилиентност?

Описаният горе илюстративен пример е с цел да покаже как би действал човек с вече развита резилиентност. Някои житейски съдби са изпълнени с повече или по-ранно настъпили предизвикателства и такива хора понякога от рано стават по-психологически устойчиви на нови кризи. Казват, че опитът е най-добрият учител, но пък други хора затъват емоционално при трудности. Как тогава от криза да се развие резилиентност? Ето някои предложения:

Погледни на ситуацията с нови очи: Сподели с приятел или с психолога си за проблема и потърси нова гледна точка. Дори и най-трудната ситуация носи със себе си важни уроци и възможност за изграждане на нови умения и личностно израстване. В книгата си „Човекът в търсене на смисъл“ Виктор Франкъл разказва за преживяванията си в концлагер и как въпреки това съумява да запази несломен дух и да намери смисъл. Препоръчвам я на всеки, който преминава през житейска криза и има нужда да погледне с нови очи на ситуацията.

Постарай се да не се поддаваш на когнитивни изкривявания, които да подсилват тревожността ти. Склонността ти да изпадаш в катастрофално мислене или да виждат нещата само в черно и бяло може да ти попречи по пътя към развиване на резилиентност.

Умения за импровизация: невинаги разполагаме с перфектни условия – достатъчно пари, свободно време или други ресурси. Опитай да се предизвикваш да експериментираш и импровизираш с онова, с което вече разполагаш, колкото и ограничено да ти се струва. Разпредели времето си по-друг начин, пробвай нещо ново, мини по друг път за работа и др.

Не си жертва, а победител: В статия на Harvard Business Review е описан случая на Джаки, която 10г. страда от недиагностицирано биполярно разстройство. Хората я питали как се е справила, а тя отговаряла, че вместо да потъва в ролята на жертва „Защо точно на мен?“ си е повтаряла „Защо пък не на мен?“. Вместо да се вторачва в това какво е изгубила, Джаки избира да се съсредоточи върху това какво е спечелила – верни приятели и нов смисъл в живота.

В заключение искам да кажа само едно: и резилиентните хора изпитват стрес и неприятности. И те претърпяват загуби, и те страдат от това, и те са хора с индивидуална емоционалност. Това, което ги отличава от останалите обаче е умението за справяне с предизвикателствата по особено адаптивен начин. В кризата те виждат потенциал за израстване.

В неприятните обстоятелства, те виждат възможност за развитие на резилиентност и други важни качества, които ще им служат и за напред. В безсмислието или несправедливостта, те умеят да намират един нов пълноценен за тях смисъл.

С любов,

Алекс