Бас държа, че поне веднъж сте се питали какво е да си психолог. Дали тези чудновати същества психолозите препускат през живота безгрешни и безстрашни като галопиращи по поляна коне? Съвсем не! С риск да ви разочаровам, тук е моментът да призная, че да си психолог не означава непременно, че имаш отговора на всички въпроси.
Разбира се, чисто теоретично един психолог е по-подготвен за професионалните предизвикателства, но няма как да е изпитал всички неволи и трудности от първо лице. Спомням си как с голямо вълнение на 17-18г. се ровех из сайтовете на английски университети и си мислех как след като завърша бакалавър, ще съм толкова подготвена, че нищо няма да може да ми се опре.
Уви, скоро завърших и своята магистратура и животът все още ми поднася предизвикателства, слава Богу приятни, но за които не мога да кажа, че съм напълно подготвена :).
Днес ще ви споделя какво според мен е да си психолог. Разбира се, това е моя гледна точка и всеки колега е добре дошъл да се присъедини и да сподели какво за него е да си психолог.
Да си психолог е … призвание
Като малка бях луда глава, постоянно измислях всякакви щуротии, хич не ми беше скучно. От сегашна гледна точка благодаря на себе си и за това, че съм била смела, за да опознавам с пълни шепи света и за това, че доста от преживяванията съм си записвала в дневници. Препрочитайки страниците се връщам отново някъде там и сякаш преживявам наново детско-юношеските си приключения.
За баланс на това, че бях супер палава, от малка имах и своята мъдрост, която споделях с приятели и познати. Често мои приятели към мен се обръщаха за съвет какво да правят с родителите си, с братята и сестрите си, по-нататък с половинките си. Аз изслушвах с интерес мъките на още неопитните и чисти души на приятелите си и винаги бях готова с полезен съвет. Опитвах се да се поставя на тяхно място, да съпреживея болката им и в повечето случаи успявах. Винаги съм била съпричастна към това какво изпитват околните и съм се стремяла да погледна на ситуацията и от тяхната перспектива.
Това ме навежда на мисълта, че още от тези ранни години съм се упражнявала по своему за бъдещата си професия на психолог. Едни от най-ценните качества за един успешен психолог си остават активното слушане и емпатията.
Да си психолог е … отговорност
Нека признаем, макар една от главните задачи на психолога да е да върне отговорността за живота на клиента, той също поема дадена отговорност. Ето за какво говоря. Клиент се свързва с мен по телефона, казва ми че преминава през много труден момент и се нуждае от подкрепа и разговор със специалист. Питам го около причината да се свърже с мен, за да си изясня дали мога да поема заявката. Нищо не е на всяка цена и не всеки психолог може да се справи с всеки проблем.
Например ако заявката на дадения клиент е свързана с раздяла или развод, а аз самата преминавам в момента през подобна житейска фаза, то аз няма да успея да съм на 100% полезна за клиента. Това е поради невъзможността ми да се отърся от собствените си скорошни преживявания, тъй като те все още са пресни и не са отработени адекватно. Да, може и да съм психолог, но все пак съм човек и аз също бих се нуждала от време, за да премина през трудните моменти.
Това имам предвид под отговорност. Всяко свързване между клиент и психолог е и своеобразен договор: аз ще ти се доверя, защото съм уязвим – ти ще ми помогнеш, защото знаеш как. Отговорността се разкрива и на по-нататъшен етап, след като е изградена доверителната връзка и същинската работа започне. Клиентът е отговорен да спазва уреченото време и място, а психологът е отговорен да поддържа себе си в състояние, което позволява да влезе в ролята на помагащ. Повече за вашите права и отговорности като клиент посещаващ психолог, може да прочетете тук .
Да си психолог е … зареждащо
Чувайки разказите за реални човешки съдби, житейски предизвикателства, един психолог се натъква много и разнообразни истории. Единият вариант, ако специалистът е млад и неопитен е да позволи даден случай така да му повлияе, че да го разклати из основи, често заради лична непреработена травма сходна с тази на клиента. Но именно заради това всеки уважаващ себе си и професията си психолог е длъжен да мине т.нар. личен опит, в който самия той да преработи своите травми.
Но къде е зареждащия елемент? Макар понякога самото естество на професията да ни сблъсква с наистина тежки съдби, зареждащият фактор (поне за мен) произлиза от това, че аз съм успяла да допринеса за намаляване на страданието, за преработване на негативното, за преминаване отвъд кризата. В дадена степен според мен в това се крие личната мотивация на всеки един психолог, тръгнал по пътя на тази помагаща професия. Чувството, че си помогнал на човек да надвие страховете си, да се пребори с тревожни мисли или да намери отново себе си след тежка раздяла е онова, което носи смисъл и зарежда неимоверно :).
С любов,
Алекс
Намерете ме в социалните мрежи:
Facebook: https://www.facebook.com/alexandrina.psychologist
Youtube: https://www.youtube.com/user/alexwasilewa
Instagram: https://www.instagram.com/psychologist.alex/