Чували ли сте за феномена ескейпизъм (от англ. бягам, бягство)? Вечер след работа, първото нещо, което правите, е да включите телевизора, в градския транспорт веднага да пуснете слушалките, поглеждате телефона си средно по 100 пъти на ден: Поведението на някои хора може да бъде сравнено с бягство. Те сякаш се изолират напълно от външния свят, бягат от реалността. Влизат в илюзорна реалност, в която всичко е по-добре. „Така ежедневието може да се понесе по-добре e честото оправдание. Всички ние го правим докато четем книга, гледаме видео или филм, слушаме радио или се замечтаем за нещо.
Колкото и разбираемо да е това поведение – как изглежда, когато някой се укрива само в такива илюзорни светове? Кога изобщо започва да се говори за бягство от ескейпизъм и как можете да вземете мерки за противодействие?
Какво точно е ескейпизъм?
Терминът ескейпизъм произлиза от английски (to escape = бягам, бягам). Там отново е взето от френски (échapper) или латински (excápere) и означава „да избягам“. Има нещо негативно в думата „бягство“. Това означава, че има заплаха, пред която някой е изправен и се налага да избяга. Научните дисциплини имат различни приоритети при оценката на този вид бягство от реалността. В зависимост от формата му психологията вижда в него истинска зависимост, с която хората се отдават на различни възможности за развлечение и забавление. Медийните изследвания също имат психологически, но и филмов подход. Тук бягството се разглежда главно като израз на задоволяване на потребностите. Използването на различни медии – независимо дали са смартфони, телевизия, радио или книги – служи за намаляване на напрежението.
Примери за ескейпизъм
Видеоигрите са типичен пример за проява на ескейпизъм. Години наред социолози, политици и психолози спорят дали потапянето във фентъзи свят, например в известните игри със стрелба, е една от причините да се такова насилие да се проявява в реалността. Обвинението е, че границите между реалността и илюзорния свят се размиват и че някои хора вече не могат да ги разделят. На този спорен въпрос се отговаря по съвсем различни начини. Според всичко известно, в структурата на личността на такива убийци има определени характеристики, които могат да бъдат подсилени от компютърни игри.
Бягството в никакъв случай не се корени само в личностните им характеристики. Цяла една епоха е класифицирана като вид бягство, а именно романтизма . Тази културно-историческа епоха се намира в края на 18 век до края на 19 век. Характеризира се с отвръщане от политиката и обръщане към личния живот. Германия от онова време е разделена на безброй малки държави, докато други популации се обединяват, за да образуват нации. Търсенето на собствена идентичност и недоволството от политическата ситуация довели до възвеличаване на отминалите времена (особено Средновековието) и бягство във всичко анти-политическо. Вместо това природата и привидно оригиналните немски добродетели като дълбочина и храброст били идеализирани.
Симптоми, които може да се проявят
Хари Потър, Властелинът на пръстените – вероятно всеки е гледал фантастичен филм или е чел съответна книга. Това обаче ескейпизъм ли е? Приказките също изобразяват илюзорни светове, така че бягаме ли от реалността още от детска възраст? Тогава имаме склонност да се потапяме в истории и почти не забелязваме външния свят. Колкото по-малки са децата, толкова повече се размиват границите между реалността и илюзорния свят. Но това не трябва да означава нищо лошо. Всеки се разсейва от време на време, дори понякога спешно се нуждае от разсейване, за да отработи преживени емоции на заден фон. НО ако човек непрекъснато бяга във фантазни светове и конфронтацията с реалното стане непосилна, тогава следните симптоми могат да се появят:
Загуба на реалността
Това е особено вярно, когато някой се поставя на мястото на филмови герои, говори с тях и измисля често срещани ситуации. Това поведение е ирационално и може да се наблюдава и при злоупотреба с алкохол или наркотици, което също служи за бягство от реалността.
Спирала на страха
Поведението на избягване има самоусилващ се ефект и може да доведе до порочен кръг. Може да се развие страх от самия страх, който в най-лошия случай може дори да доведе до самоубийство.
Изолация
Всичко това е взаимосвързано: всеки, който се държи странно, може да бъде маргинализиран от другите. Всеки, който вече не може да се справи с определени ситуации – като спорове, критики – се отдръпва и живее в свят, в който подобни проблеми не възникват.
С любов,
Александрина 
Намерете ме в социалните мрежи:
Facebook: https://www.facebook.com/Personal.Coach.Vasileva
Youtube: https://www.youtube.com/user/alexwasilewa
Instagram: https://www.instagram.com/lifecoach.alex/
