Какво се случва, когато нямаме избор и хората, които никога не са работили от вкъщи, са принудени да го направят? Може ли Zoom напълно да замести контакта лице в лице, особено в дългосрочен план? Какви са психологическите последици от продължителната работа от разстояние? Има ли нещо, което можем да направим, за да се подготвим за нея?
Само времето ще покаже със сигурност. Едно нещо, което знаем за бъдещето, е, че никой няма данни за него все още. В този смисъл това, което дългосрочната работа от вкъщи ще ни направи в личен и колективен план, наподобява въпроса какво ще направи зависимостта от социалните медии. Или хипер-свързаността с нашите мозъци и общество. Нека изчакаме и ще видим.
Има притеснителни признаци или поне рационални причини за предсказване на негативни последици от продължителната работа от вкъщи, не на последно място поради резкия и неволен начин, по който тези промени са се случили.
Работата от вкъщи и самотата
Социалната изолация е реален проблем. Когато организациите не въведат правилните мрежи за поддръжка и развитие на култура на виртуално сътрудничество и свързаност. Точно затова, много служители ще бъдат изложени на риск да се чувстват самотни. Не всички мениджъри са оборудвани да преминат от аналогово към дигитално управление. Също така, кризата може да увеличи съществуващите неравенства, като още повече ще навреди на жените и малцинствата.
Работата от вкъщи и тревогата
Несигурността предизвиква безпокойство. Въпреки всички приказки за гъвкавост, адаптивност, прегръщане на несигурността и процъфтяване във VUCA (волатилност, несигурност, сложност и неяснота) свят. Повечето хора са готови да оптимизират местообитанията си за повече скука и предсказуемост.
Ние жадуваме за смисъл и стабилност, така че при липса на познати структури се чувстваме тревожни. Когато не сме в състояние да планираме, изпитваме дискомфорт и безпомощност. Всичко това означава, че самостоятелната работа от разстояние не е толкова проблематична, колкото перспективата да се прави за неопределено време.
Не знаем какво означава това за общите ни житейски планове и начин на живот и не можем да вземем ключови логистични решения, включително къде да живеем, какво да очакваме за нашите дългосрочни перспективи за кариера и заетост и как да управляваме нашия личен живот и взаимоотношения.
Стрес
Промени от всякакъв вид пораждат безпокойство, стрес и дистрес. Ето защо най-добрият прогностичен фактор за това колко добре хората се справят с работа от разстояние е дали са работили така преди. Има голяма разлика между хората, които са избрали работа от вкъщи преди тази криза и просто продължават, и тези, които са били принудени да преминат. Ако новата ви нормална работна организация прилича много на старото ви нормално ежедневие, имате късмет.
Но тъй като повечето хора не попадат в тази категория и засегнатите вероятно ще имат отрицателни домино ефекти. Най-вече върху онези, които не искаме да бъдат засегнати като деца, юноши и уязвими хора. Хората, които така и така си работеха от вкъщи, сега трябва да се приспособят към своите колеги, които сега превключват. Също така, налице е и значително разделение в способността на хората да преминат към работа от разстояние въз основа на това дали имат деца или не.
НЯМА ЗАМЕСТИТЕЛ КОМУНИКАЦИЯТА ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
Не е възможно просто да изтрием нашето еволюционно развитие и да заменим милиони години лично взаимодействие с технологично опосредствани или виртуални комуникации. Ако Zoom и подобни инструменти ни помогнаха да пресъздадем определена степен на преживяване лице в лице. Но това е толкова благодарение на технологията, колкото и силата на човешкото въображение. Интересното е, че по-голямата част от технологията, която използваме е да възпроизвежда опит от реалния живот. Но общото усещане е, че виртуалният контакт е просто евтин заместител на истинския контакт. Може би бъдещата роля на офиса е да работи като социален театър, където можем да получим необходимата ни доза личен контакт.
NB: Нека не забравяме, че хората са забележително издръжливи и приспособими и че най-трудната част от предизвикателството, да се направи първоначалното превключване, вече е преодоляна. Надеждата сега е, че ще се върнем по-силни и по-добри след приключване на кризата или поне тогава, когато тя е под контрол.
Бъдете здрави и до скоро!
С любов,
Александрина 
Намерете ме в социалните мрежи:
Facebook: https://www.facebook.com/Personal.Coach.Vasileva
Youtube: https://www.youtube.com/user/alexwasilewa
Instagram: https://www.instagram.com/lifecoach.alex/
