Замисляли ли сте се каква отговорност носи едно даване на съвети? Без да му мислим много, в труден за приятел момент, веднага имаме решение за него, било то от личен опит, на теория или просто от доброжелателство. Изрази от типа „Аз ако бях на твое място, щях да постъпя еди как си“, „В тази ситуация аз бих направил еди какво си“, „Не му мисли толкова, а действай“ и какво ли още не. Не е сигурно дали този, който получава съвета ще се възползва от него, но едно е сигурно – ако го направи, може след това да държи нас отговорни…
Даване на съвети = отговорност
Затова нека бъдем премерени и отговорни в раздаването на съвети, в изказването на мнения. Всеки човек си има лични проблеми и ако е решил да ви сподели нещо, което го мъчи, което се случва в неговия живот или го притеснява, това не значи, че той търси съвет или консултация. Не е необходимо да раздаваме мнението си наляво и надясно без да има нужда от него. Знаем, българите си разбираме от всичко, можем всичко, компетентни сме, ерудирани и начетени сме, общо взето ние си знаем най-добре и сме готови да раздадем цялото това „знание“ в момента, в който приятелите ни ни кажат, че са се разделили с някого, напуснали са работа, недоволни са от живота, мислят за голяма промяна, скъсали са ги на изпит, имат семейни проблеми и куп други. Активираме режима на спасител и се втурваме да помагаме, без дори да ни е поискано.
А другата страна?
Отсрещната страна може просто да има нужда да сподели на някого, да се облегне на приятелско рамо и да усети, че някой проявява разбиране, а не се втурва да се прави на по-компетентен и от психотерапевт. Да чоплим и да нищим проблемите си е част от приятелството, но нека не забравяме, че нашия съвет е просто мнение и нека бъдем отговорни към това с кого, кога, по какъв повод и дали да го споделяме. Нека се замислим, че веднага след изричането на даден съвет, събеседникът ни може и да реши да ни послуша, да действа, да направи онова, което ние му предложим и така да пострада, защото например съвета е бил добронамерен, но неуместен или неприложим за неговата ситуация.
В психологическото консултиране, добрият психолог би следвало да се въздържа от даване на директни съвети или от така нареченото консултиране. Ако се замислите кой може да консултира? Експертът. А кой е експерт на своя живот? Всеки човек, разбира се! Дали го осъзнава или не, всеки от нас притежава експертно знание относно какво е добро за нас, на какво сме способни и какво ни е нужно. А коучингът ни предизвиква да го открием като погледнем с нови очи на ситуацията и проблема. И дори без преки съвети, клиентът стига до някои прозрения за себе си още по време на първата коучинг сесия!
Ако бихте желали да се възползвате от безплатна коучинг сесия, пишете ми на лично съобщение или се свържете с мен на тел: 0879260908.
Очаквам ви!
С любов,
Александрина, психолог
