Всеки от нас допуска грешки. Всеки ден, понякога по няколко пъти, без да искаме. Един чест сценарий при хората, които не се учат от повтарящи се грешки е, че те им се случват отново и отново. Държим се с хората, които обичаме по гаден начин, не успяваме да предадем работен проект навреме, изригваме с емоции в неподходящ момент, присмиваме се, подценяваме другите, не влагаме достатъчно усилия и получаваме „кофти“ резултати – само малка част от грешките, с които всеки се е сблъсквал. Но грешките ни дават и възможност да учим. Да се ядосваме е нормална човешка реакция – много от нас растат с нагласата, че на всяка цена трябва да избягваме грешките, защото те са лошо нещо.
Когато осъзнаем, че сме допуснали грешка има няколко варианта за реакция – да реагираме емоционално или рационално. Да потънем в емоции на тъга, отчаяние или гняв краткотрайно може да облекчи вината, която чувстваме от допуснатата грешка. Тук ви предлагам начин, по който рационално да подходим към грешките, за да можем да ги намалим в бъдеще.
Признайте си грешката – да се греши е човешко и допустимо – винаги всеки процес започва с осъзнаване за стореното и за приемане на последствията, които идват с него. Наранили сте нечии чувства и сега се чувствате гузни? Каквато и да е ситуацията, в която мислите, че сте сгрешили – погледнете я отстрани и осъзнайте случилото се.
Поемете отговорност – понякога искаме да смекчим чувството си на вина и обвиняваме друг човек, условията, напрежението и какво ли още не за грешка, която сме допуснали ние. Като зрели хора е време да поемем отговорност за действията си и да се изправим пред тях. Така можем да поемем по пътя на промяната и следващия път да избегнем подобни грешки.
Анализирайте опита си – всички сме чували, че „онова което не ни убива, ни прави по-силни „ и е време да се вслушаме в Ницше. Коучинг инструменти помагат да преформулираме подхода, с който анализираме преживяния опит. Вместо да се питаме Какво не се получи както трябва? и с това да влизаме в негативна спирала и да се заклеймяваме, че не сме успели да действаме тогава, може да се опитаме да зададем въпроса Какво мога да добавя следващия път, което сега ми липсваше? Често ни е липсвал например самоконтрол, време за подготовка, емоционална стабилност, постоянство или тактичност – все неща, които се учат с опита.
Промяна на поведението – след осмисляне на грешката е естествено да помислим и за нейното избягване в бъдеще. Как можем да действаме, за да не допуснем отново същата грешка? Какво можем ние да контролираме и да променим, за да не попадаме отново в такава ситуация? Задаването на качествени въпроси помага да си изясним кое е и кое не е в нашия контрол, а след като сме си го изяснили можем да поемем пътя по промяна и на поведението.
Едно е сигурно – ако допускаме грешки, то значи опитваме нещо, стараем се в някаква област. Защото само онзи, който не предприема нищо, никога няма да сгреши. Да се греши е човешко, а да съумяваме да се учим от грешките си е огромно постижение от еволюционна гледна точка – нека се възползваме от него!
С любов,
Александрина.
