Фантазия наричаме творческата способност за създаване на напълно нов свят устно или мислено. Сцени, пълни с необичайни образи, в които не важат нито законите на природата, нито правилата на логиката. Във фантазията всичко е възможно и позволено и няма граници. Някои хора имат по-силна фантазия от други, защото тя зависи от уменията да визуализираме, а не всеки е еднакво добър в това.
Значението на фантазията
Изследователите подозират, че само хората са способни да фантазират, а животните не. Пътуването във фантастични светове може да ни забавлява, да ни отпусне и да ни направи щастливи. Следователно в литературата са се развили цели жанрове на фантастични истории или научно-фантастични романи. Някои от тези фантастични истории и идеи могат дори да станат реалност. Примери тук са Леонардо да Винчи или Жул Верн. Да Винчи мечтаел за летящи машини като хеликоптери много преди да бъдат построени. Същото важи и за Жул Верн: докато други все още мечтаят за парни машини на свещи, той описва електричеството и проектира самолети, космически кораби и подводници.
В психологията феноменът фантазия е все още относително неизследван. Известно е, че по време на въображаеми мисли паметта на мозъка е активна, докато областта на предния дял (рационално мислене) остава тиха. Това ни позволява да рекомбинираме информация и да сме творци и иноватори. Айнщайн дори твърди, че въображението е по-важно от сухото знание.
Функциите на фантазията
Според психологията фантазията има няколко функции: тя основно служи за обработка на реалността. Можем да използваме своята фантазия, за да преодолеем неприятни преживявания или удари на съдбата или да повдигнем самочувствието си.
Фантазията има и своите негативни аспекти. Например, когато хората използват въображението си, за да бъдат обсебени от нещо. Ефектите от тази екстремна фантастична форма могат да се наблюдават, наред с други неща, в амок ситуациите (остра психоза). По принцип обаче положителните страни са повече от отрицателните.
Как да развием своята фантазия?
Докато сме още деца сме пълни с фантазия, но пораствайки сякаш тя отстъпва място на логиката. Ето някои упражнения за подсилването й:
Брейнсторминг
Тази класическа техника за творчество работи най-добре в група. По време на брейнсторминг (мозъчна атака) се събират и разпръскват различни идеи по дадена тема без да се оценяват.
Брейнрайтинг (Brainwriting)
Брейнрайтингът е по-спокойният вариант на брейнсторминг. Тук първо записваме своите идеи или впечатления на лист, който се предава на втората фаза и идеята се разширява. Или следва групова дискусия, в която всеки може да даде воля на своята фантазия.
Техника на провокация
Фантазията обича да бъде провокирана. Да видим следния пример за провокация със сладолед:
Обръщане: Сладоледът помага за отслабване.
Преувеличение: Сладоледът е най-разкошния десерт.
Невярно твърдение: Сладоледът е полезен.
Това упражнение често води до напълно нови подходи и връзки. За да се възползваме от потенциала на техниката на провокация, трябва да съберем възможно най-много „щури“ идеи. Колкото по-странни, толкова по-добре.
Ролеви игри
Ролевите игри са продължение на детските игри на „семейство“ или „стражари и апаши“ – и стимулират фантазията. Може да си представяме, че изживяваме дадена роля докато гледаме любимия си сериал и така да развиваме своята фантазия.
С любов,
Алекс 
Намерете ме в социалните мрежи:
Facebook: https://www.facebook.com/alexandrina.psychologist
Youtube: https://www.youtube.com/user/alexwasilewa
Instagram: https://www.instagram.com/psychologist.alex/
